"Феноменално"

Едно ръкостискане, просто, примирено
Обясни го,
Облечи и пристегни,
Махни свежестта излишна
Днес и утре...
Създадават ни сега

Дешифрирай белия си лист
И диагноза дадена е -
прогнила от дилемите душа,
И ледения стълб право в сърцето
И там, където нищо не вирее
Всичко вече е било...

Модел след модел социално извратени,
Конвейр на бяло и безлично
Светлините в зениците право ,
въглени на отъминалите дни
Два щриха ей така, отгоре
продай се – незнаен, нечут

Днес ревностно отричаш;
Утре - стенеш, молиш и ревеш
Неми хора по малки пътеки прегръщаш
Глухи звуци от техните очи събираш
Без лекарство бялото е мръсно
Там ти сам заби се

Красотата беше тук,
Болка по изгубените писъци и смях
Горд и строен - не пестиш
Очебийно, срамно, истинско
Налудното като лъжа -
Погуби, зачеркна и преби


Съзнанието човешко за Дон Кихот лелее,
А ти вятъра в буркани затвори
Зимата обаче теб те победи
и сълзите ти не ще помогнат
и прозорците не би измил
За живота и смъртта ...за всичко

„Феноменално!“