В кухи страсти, пориви, мечти
денят пореден – миг сега
Сънища наяве преобразяват ни в кошмар на Аз- а
Границата тънка така и не видях -
Гробница за изгубени души
Толква бързо, толква чисто...
Мигновена болка от цигара прогорена
Слънцето тя нивга не видя
Сумрака
Рутината
Сивото без път
Целта цената знае
А ти прахоснико – умри
Това чувство топло и вината
А усмивката на гърча ?
А забравата една ?
Свят безумен на мистерии и игри
„Обкъркан съм“ казваш, но хич не ти личи
Да целунем, да прегърнем ступора наш
Сапунени мехури преплитат се и - „Пук!“
Нищо ниво, нищо лично – просто нашите съдби
Голи се родихме и голи ще умрем
И покерът театъра уби...
***
Не искам бели листи да изхвърлям
нито прърсите да кърша
Не искам празни глуости да слушам
нито насилни погледи да срещам
Не искам молитви на духове да давам
нито милостта им грешна аз да прося ...
Заради скука или срам
заради малоценната глупост на драгоценния живот
заради безскрупулната същност на човешката природа
заради закона
заради непукизма
заради масите, от личностите наши изградени
заради децата
заради съвестта
заради познанието в калта от безумната невежест
заради нашите липсващи очи
заради...
Tuesday, February 9, 2010
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment