...

И той тъй себично, безславно надарен заскита по птъища от тръни, лед.Огнени езици изплуваха бавно на провлачени смътни срички бълваха име неизречимо, незримо.Призрачно духът отлетя и погледа светъл с него също, сърца раздробил и усмивки изпепелил с чистотата и правдата на неродено дори ...
Той беше слаб, сух, изпит, не от живота, не от света- от себе си, сам, на кръстопът. Той не беше там,където Содом и Гомор умират в дружен порочен дяболичен срам, никога...Сам роди се от нищото на празнотата непрекосима.Сам руши и ражда онова, което лети, богове събаря и светове гради в краски, по-красиви от Слънцето дори..И не , не искам да вярвам, че тй се скитам някъде там, изгубен , без чест, достойнство и вяра..
О, небеса чисти, спасете онзи, който страда, заслужил венеца кален на позора и гордостта човешка.
О, свещена простота, нека видим Името на безименния бродник безумен, талант, творец, спасител на души...