Сънища от петък вечер

В кухи страсти, пориви, мечти
денят пореден – миг сега
Сънища наяве преобразяват ни в кошмар на Аз- а
Границата тънка така и не видях -
Гробница за изгубени души
Толква бързо, толква чисто...

Мигновена болка от цигара прогорена
Слънцето тя нивга не видя
Сумрака
Рутината
Сивото без път
Целта цената знае
А ти прахоснико – умри

Това чувство топло и вината
А усмивката на гърча ?
А забравата една ?
Свят безумен на мистерии и игри
„Обкъркан съм“ казваш, но хич не ти личи

Да целунем, да прегърнем ступора наш
Сапунени мехури преплитат се и - „Пук!“
Нищо ниво, нищо лично – просто нашите съдби
Голи се родихме и голи ще умрем
И покерът театъра уби...

***

Не искам бели листи да изхвърлям
нито прърсите да кърша
Не искам празни глуости да слушам
нито насилни погледи да срещам
Не искам молитви на духове да давам
нито милостта им грешна аз да прося ...

Заради скука или срам
заради малоценната глупост на драгоценния живот
заради безскрупулната същност на човешката природа
заради закона
заради непукизма
заради масите, от личностите наши изградени
заради децата
заради съвестта
заради познанието в калта от безумната невежест
заради нашите липсващи очи
заради...

"Феноменално"

Едно ръкостискане, просто, примирено
Обясни го,
Облечи и пристегни,
Махни свежестта излишна
Днес и утре...
Създадават ни сега

Дешифрирай белия си лист
И диагноза дадена е -
прогнила от дилемите душа,
И ледения стълб право в сърцето
И там, където нищо не вирее
Всичко вече е било...

Модел след модел социално извратени,
Конвейр на бяло и безлично
Светлините в зениците право ,
въглени на отъминалите дни
Два щриха ей така, отгоре
продай се – незнаен, нечут

Днес ревностно отричаш;
Утре - стенеш, молиш и ревеш
Неми хора по малки пътеки прегръщаш
Глухи звуци от техните очи събираш
Без лекарство бялото е мръсно
Там ти сам заби се

Красотата беше тук,
Болка по изгубените писъци и смях
Горд и строен - не пестиш
Очебийно, срамно, истинско
Налудното като лъжа -
Погуби, зачеркна и преби


Съзнанието човешко за Дон Кихот лелее,
А ти вятъра в буркани затвори
Зимата обаче теб те победи
и сълзите ти не ще помогнат
и прозорците не би измил
За живота и смъртта ...за всичко

„Феноменално!“