Помага ли познаването на миналото да живеем по-добре днес ?

Обърнах се назад и отроних солена каменна сълза. Помнех. Аз съм на кръстопът на времената, единствения ми учител...там преди хиляди кодини в пещерите, в степта, в студените замъци, в мизерните села, в мегаполисите. Тичах през страници написани с пот и сълзи. Аз съм човекът, които страда по отминалото и иска да го забрави, но знае че отговорите са там, защото лелея за силата да прекрача прага на изгрева у себе си. Дебелите томове от История на света могат само да бъдат превърнати в трагикомедия, възпяваща глупостта и страха.
Миналото е висчко онова, което искаме да е днес и всичко онова, което няма да е утре поради простата причина, че хората грешат, съжаляват, обгърнати от безсмислието на един константен ден. Вчера е днес с привкус за утре, всеки един следващ миг е кръстопътя на съзнанието между беше-то и идното. Животът, цикъл на промени и повторяемост, оплетени в една мрежа, която аз наричам спираловидната стълба на израстване в съзнанието на човека. Единствения израз на този въртешен подем са изводите, уроците, които можеш да вземеш и да упражниш силата на волята да променяш света около себе си чрез съществото си. Да ! Миналото е патерицата по трънливия път към целите.То просто е неизчерпаемо...Миналото е грешката, днешния ден е волята, а утрето сме ние. Това е съвършеното уравнение на живота.
Доброто идва с промяна, а базата за нея се крие в вече придобитият опит не само от нас. Сляпото следване на авторитети обаче не е отговорът и не е пътят към прозрението на грешките. Много често хората правят грешката, че опитът, миналото на друга личност много биха ни „отивали“, но това не води до нищо друго освен обезличаване. Друга изкривена идея е твърде праволинейното следване на каноните от миналото. Неоспорим факт е, че те са неоспорими и градят у нас ценности и представи без които не можем, но абсолютното им следване убива креативността, новаторството. Именно те са в основата на повратностите, които променят света за добро или лошо. Много често трябва да се борим с миналото, установеното, по-лесното, по-приетото, защото твърде често то е поставяно на непоклатим пиеадестал, превръщайки твърде много индивиди в идолопоклонници. От една страна това, в определени случаи по дадени върпроси придържането към автроитетните установени идеи не само спомага взимането на важни генерални решения, но улеснява изключително много действащото лице. В други случаи обаче слаяпото следване на това какво „вековете говорят“ може или да изврати една идея или просто да я обезличи. Въпрос на смелост, на умозаключение да се решин конфликта на днешния млад буен ден и стабилното изстрадало вчера. Миналото, въпреки всичко е най-добрия съветник при желание за лесен и незабележим живот.
Познанието никога не е излишно, но то има навика да бъде твърде властно над съзнанието. Умът е едно, душата друго, интелекта трето, познанията още по-далеч от тях ... обърканата съвкупност от всичко това сме ние... homo sapiens. Учим се цял живот с единствената идея да направим нещо и животът ни да бъде по-приятен, лесен, приемлив...Никога не съм можела да дефинирам „добро“ и „хубаво“, не мисля и че някой може.За едно обаче съм сигурна „хубавият“ живот е смисленият, целенасоченият, целеустременият, а това не може да се получи без познание на миналото. Основата е важна, като при строителството на къща, но в случая това е всичко, което някога ще докоснем им опитаме. Новото никога не е толква ново, но това не значи, че миналото е казало всичко, което може да бъде казано. Нещата имат навика да започват от някъде, а източника винаги носи спомен и усет за друго време. За радост...всемирният баланс е изконен, а цикличността е в основата на всичко за това изкривената абсолютна праволинейност е излишна.
Миналото е било там, където и аз ще отида като порасна само че под по-различна форма. Познанието е боята на живота, а аз съм худижника. Няма време , има едно цяло преливащо се тяло, в което ние, малките хора, временно пребиваваме с желанието да го надмогнем. Остава единствено усмивката преди да склопиш очи и да поемеш път към своето ново минало.

Сънища от петък вечер

В кухи страсти, пориви, мечти
денят пореден – миг сега
Сънища наяве преобразяват ни в кошмар на Аз- а
Границата тънка така и не видях -
Гробница за изгубени души
Толква бързо, толква чисто...

Мигновена болка от цигара прогорена
Слънцето тя нивга не видя
Сумрака
Рутината
Сивото без път
Целта цената знае
А ти прахоснико – умри

Това чувство топло и вината
А усмивката на гърча ?
А забравата една ?
Свят безумен на мистерии и игри
„Обкъркан съм“ казваш, но хич не ти личи

Да целунем, да прегърнем ступора наш
Сапунени мехури преплитат се и - „Пук!“
Нищо ниво, нищо лично – просто нашите съдби
Голи се родихме и голи ще умрем
И покерът театъра уби...

***

Не искам бели листи да изхвърлям
нито прърсите да кърша
Не искам празни глуости да слушам
нито насилни погледи да срещам
Не искам молитви на духове да давам
нито милостта им грешна аз да прося ...

Заради скука или срам
заради малоценната глупост на драгоценния живот
заради безскрупулната същност на човешката природа
заради закона
заради непукизма
заради масите, от личностите наши изградени
заради децата
заради съвестта
заради познанието в калта от безумната невежест
заради нашите липсващи очи
заради...

"Феноменално"

Едно ръкостискане, просто, примирено
Обясни го,
Облечи и пристегни,
Махни свежестта излишна
Днес и утре...
Създадават ни сега

Дешифрирай белия си лист
И диагноза дадена е -
прогнила от дилемите душа,
И ледения стълб право в сърцето
И там, където нищо не вирее
Всичко вече е било...

Модел след модел социално извратени,
Конвейр на бяло и безлично
Светлините в зениците право ,
въглени на отъминалите дни
Два щриха ей така, отгоре
продай се – незнаен, нечут

Днес ревностно отричаш;
Утре - стенеш, молиш и ревеш
Неми хора по малки пътеки прегръщаш
Глухи звуци от техните очи събираш
Без лекарство бялото е мръсно
Там ти сам заби се

Красотата беше тук,
Болка по изгубените писъци и смях
Горд и строен - не пестиш
Очебийно, срамно, истинско
Налудното като лъжа -
Погуби, зачеркна и преби


Съзнанието човешко за Дон Кихот лелее,
А ти вятъра в буркани затвори
Зимата обаче теб те победи
и сълзите ти не ще помогнат
и прозорците не би измил
За живота и смъртта ...за всичко

„Феноменално!“