Дните, които изпуснах с каменните си ръце
обляха с кърви свода изкуствен,
с потоп удавиха сенките.
Избухна усмивка бясна, разчекната и мазна
Потоп, тътен, страх
Дните, които изплюх с празна уста
обгориха душите безпътни,
заклаха бели крила
Полета ми изпари се и дори не видях
Писъци и истеричен смях
Хаосът вечен
Денят трезвен
Човекът бесен
Доносът
Голяма лъжа
Спирка и затаен дъх, въпрос
Дали облаците лазят като теб
Дали звездите пътни знаци спазват
Дали слънцето спи
Нощта маскирана
Звездата залязва
Кръвта засъхва
Потоп, тътен и страх
***
И вместо ти да си в статистика -первърна се в нея
тривиално , жалко, смешно
Разкрачен, гол, слаб, очевадно обикновен и ежедневен
Вместо ти да си ръцете биещи юмруци по бетонена стена
Ти си тя
Статичен, кух и празен
Грозно и пошло
Едно и също
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment