Среднощно бдение със свещ в ръка
Чакам ..
Тишина разкъса слепотата бясна
оглуши безмълвното безсмислие
Истина безкрай очите плахи озари
Свали ризница сълзи
облече в други дрипи дори..
И незнайно как
полъха на зимата отоври нови страници
и книгите от прахта освободи
...
Затвори врати неотвонени,
зеещи с грозната си паст,
смърдящи на минало и крах
падение
падение
отчаяние дори
изкупи жертви незнайни и нечути
роди звездата в сутрешния плач
и крясъкът "Живот "смути и страейшини и млади
..О, нощ прекрасна
дари ме с този вечен миг
цветовете да ухаят, а тоновете да галят
Мигът безкраен е , вечност надхвърли
и окови разби
Крещи , дете мое, крещи
освободи ме от днешния ден студен и трезвен
като тътмния тротоар на веки ден , всеки страр ден
Виж , поляната сцветя на улиците шумни
и пргърни ме в тоз час , в таз минута ..
запази я и помни
Нека часовника измислен тиктака и тиктака
Аз винаги ще съм там
Напред
...