Дните, които изпуснах с каменните си ръце
обляха с кърви свода изкуствен,
с потоп удавиха сенките.
Избухна усмивка бясна, разчекната и мазна
Потоп, тътен, страх
Дните, които изплюх с празна уста
обгориха душите безпътни,
заклаха бели крила
Полета ми изпари се и дори не видях
Писъци и истеричен смях
Хаосът вечен
Денят трезвен
Човекът бесен
Доносът
Голяма лъжа
Спирка и затаен дъх, въпрос
Дали облаците лазят като теб
Дали звездите пътни знаци спазват
Дали слънцето спи
Нощта маскирана
Звездата залязва
Кръвта засъхва
Потоп, тътен и страх
***
И вместо ти да си в статистика -первърна се в нея
тривиално , жалко, смешно
Разкрачен, гол, слаб, очевадно обикновен и ежедневен
Вместо ти да си ръцете биещи юмруци по бетонена стена
Ти си тя
Статичен, кух и празен
Грозно и пошло
Едно и също
Monday, December 10, 2007
Среднощно бдение със свещ в ръка
Чакам ..
Тишина разкъса слепотата бясна
оглуши безмълвното безсмислие
Истина безкрай очите плахи озари
Свали ризница сълзи
облече в други дрипи дори..
И незнайно как
полъха на зимата отоври нови страници
и книгите от прахта освободи
...
Затвори врати неотвонени,
зеещи с грозната си паст,
смърдящи на минало и крах
падение
падение
отчаяние дори
изкупи жертви незнайни и нечути
роди звездата в сутрешния плач
и крясъкът "Живот "смути и страейшини и млади
..О, нощ прекрасна
дари ме с този вечен миг
цветовете да ухаят, а тоновете да галят
Мигът безкраен е , вечност надхвърли
и окови разби
Крещи , дете мое, крещи
освободи ме от днешния ден студен и трезвен
като тътмния тротоар на веки ден , всеки страр ден
Виж , поляната сцветя на улиците шумни
и пргърни ме в тоз час , в таз минута ..
запази я и помни
Нека часовника измислен тиктака и тиктака
Аз винаги ще съм там
Напред
...
Чакам ..
Тишина разкъса слепотата бясна
оглуши безмълвното безсмислие
Истина безкрай очите плахи озари
Свали ризница сълзи
облече в други дрипи дори..
И незнайно как
полъха на зимата отоври нови страници
и книгите от прахта освободи
...
Затвори врати неотвонени,
зеещи с грозната си паст,
смърдящи на минало и крах
падение
падение
отчаяние дори
изкупи жертви незнайни и нечути
роди звездата в сутрешния плач
и крясъкът "Живот "смути и страейшини и млади
..О, нощ прекрасна
дари ме с този вечен миг
цветовете да ухаят, а тоновете да галят
Мигът безкраен е , вечност надхвърли
и окови разби
Крещи , дете мое, крещи
освободи ме от днешния ден студен и трезвен
като тътмния тротоар на веки ден , всеки страр ден
Виж , поляната сцветя на улиците шумни
и пргърни ме в тоз час , в таз минута ..
запази я и помни
Нека часовника измислен тиктака и тиктака
Аз винаги ще съм там
Напред
...
Sunday, December 9, 2007
Той се извини, че е жив
Погледни и начертай хоризонта прескочи го,
сграбчи го и ми го подари
Но ти дори не знаеш какво има пред очите ти ,
какво спи под краката ти
какво трови мисълта ти
забрави
Изяж и последната плът
Изпий до капка кръвта чиста
замени я с бензин
хвани клечката и я дръж близо да не угаснеш
...
след това си сготви вечеря и ме сложи да спя дълбоко
ще сънувам миналото и бъдещето ...
остави ме да сънувам
Изкриви се и навика си виж
покрий го с преходност
и наметалото захвърли..
защото си само слепец в ноща сред черната земя
грехове пропиха духа ти
почини
избягай и остави спомен
..
тъчай защото слънцето залязва
вечността се върти , но не за теб
сграбчи го и ми го подари
Но ти дори не знаеш какво има пред очите ти ,
какво спи под краката ти
какво трови мисълта ти
забрави
Изяж и последната плът
Изпий до капка кръвта чиста
замени я с бензин
хвани клечката и я дръж близо да не угаснеш
...
след това си сготви вечеря и ме сложи да спя дълбоко
ще сънувам миналото и бъдещето ...
остави ме да сънувам
Изкриви се и навика си виж
покрий го с преходност
и наметалото захвърли..
защото си само слепец в ноща сред черната земя
грехове пропиха духа ти
почини
избягай и остави спомен
..
тъчай защото слънцето залязва
вечността се върти , но не за теб
Subscribe to:
Comments (Atom)