Грешката ,която направих беше да започна да излизам през деня-вечер всички пият и хощта скрива грозните части(може и от алкохола да е ). Другата беше да започна да слушам внимателно личните драми на хората и да се самозанимавам с тях, следователно се отвратих ... Като за край си създадох серизни, терзаещи съзнанието ми проблеми и екзистенциални алогични въпроси...мисля да бъда лаконична ...
Тя беше кучката , а той я ближеше
Тя драматизираше и играеше, а той я качи при звездите
той я боготвореше..тя крещеше
Колко жалко,
И как приличаме на пешки
Ирония е , че сами се местим
И с длани чисти момчето с голямата усмивка
прегъна таралежа отровен, бодлив
Животинчето мило, склони глава за малко и сви бодлите злобни
И ухили се грозно , като разчекната жаба
И..разчекнаха го.. и какво?
То си помисли , че може планини да мести и стана балон
Момчето с голямата усмивка го направи принцеса в огледало, но то чупливо беше
Като приказка животът изтръгна всяка лъжа и истина от нея направи
И колко жалко, колко малки сме сега
на края на ръба
на планината , която ти сама издигна ... със лъжа
Sunday, November 25, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 comments:
Да често се среща да виждаш лесно чуждите грешки и да смееш да ги усмиваш. Но уви блажен е тоз който може достойнството си да прати собственото си достойнство в прахта и да се коронова със собствените си дедостатъци и грешки... тейнпънкс
възможно е... е пак има някъв бисер от мен... забравил съм си мисълта... един последен съвет - отпусни се и излъчвай, можеш го !
зератус понеже няма да ти пише повече пропусна да ти напише след като не можеш да се короноваш с собствената си простотия короновай се с чуждата понеже всички искат да те виждат отгоре и ще виждат една малка грозна своя част
абе от къде ми намери това изказване аз не съм го писал тук ?!? :Д
So bad too sad, явно наистона не си разбрала какво си написала
Post a Comment