Недовършено

Детето в мен се обърна и удари шамар на вечността

Тя му показа, че висчко има край– дори самата тя

Изплюх се в лицето и,

А тя се изсмя на всичко човешко и жалко

Истината е лъжа,

Изрекох много такива,

Отрекох всичко, което е било и което ще бъде

...Смиълът заговори сам за себе си

и избяга нейде в паметта нетрайна

зимата дойде