.......................
Часовете...
Трак ,трак ,трак
Нещо приближава
Приближавам
Ослушах се,една ,две , три стъпки напред ,след това в ляво ..или дясно??...
Тя ми отвори и ме покани
ЛИцето и образува усмивка в бяло
Всичко застина
Миг ,секунда,вечност
Белотата обгърна капка кръв в простора
Падането беше безкрайно ,
Образува мн малки капчици
Те също бяха погълнати
Изчезнаха
Часовете...
...приближават
Една напред ,две назад
Донесе ми чаша с чай ,горещ,
Черен
Той се сля с белия килим
Туп
Изчезна
Застина за миг
Часовете се събраха и ме обгърнаха
Идваха все по близо и по близо
Откраднаха ме и ме слойиха в бяла стая
Празна
Туп
Всеки ден стениоте и се приближаваха
Задушаваха ме
Зловоние на празнота
Туп
Тя пак се усмихна ,но аз не я чух
не че искаше
Часовете ме пронизаха със спомена за незавършеното бездейното утре
....
Облякоха ме в бяла рокля , с кърпки от човешки емоционален боклук
Часовете не идваха
Нито аз
Тя не ме покани вътре ,а ме дръпна без да пита,
Нахлузи рокля,
Захвърли душа,
Счупи и разля живота
........
Багри по стените,връщащи нещо насам
Аз останах сама в коридор на бялата къща ,
пропаднах в дивана на запустелия хол,
потънах в секундата
А капката беше погълната от часовете



listenig to pink floyd-comfortably numb