на връщане

МЪглите прегърнаха спомените в душна прегръдка
Мъглите изпепелих спомените на мълчанието
Феята на днешния ден потопи в безкрайната си топла гръд хълмовете на човешото съзнание
Свтлинки проблясват в сумрачната неясна нощ
Безсъние на паметта
....
Тука някой живее или умира
тука някой се ражда или преражда ...
преживява спомена за неизживяното утре
Мъглата гори ...
Пътувам през тунел без цел
не виждам
не чувам
и не трябва
мъглата разкъсва през кожата ми,
пробива вените ми
убива
Червена е тя ...погълна бялото поле на приближаващата зима
ей там
има нещо...някой живее
Самотно дърво на хълма
Дърво на сенки от миналото ,
проблясъци от паметта ми ,бледа като есенната мъгла
като твоята прегръдка за сбогом .
Последна ,кратка
ЧАКАМ!!!
Пътувам през тунела на живота и виждам черно дърво,
удавено в мъгла
СЪживиха го златните му есенни листа ,но зима е вече
Нещо идва ?
Мъглата мълчи и ме прегръща
Какво ли?
Не знам