chastity vs. moral = 21st-century- relationship

Грешката ,която направих беше да започна да излизам през деня-вечер всички пият и хощта скрива грозните части(може и от алкохола да е ). Другата беше да започна да слушам внимателно личните драми на хората и да се самозанимавам с тях, следователно се отвратих ... Като за край си създадох серизни, терзаещи съзнанието ми проблеми и екзистенциални алогични въпроси...мисля да бъда лаконична ...
Тя беше кучката , а той я ближеше
Тя драматизираше и играеше, а той я качи при звездите
той я боготвореше..тя крещеше
Колко жалко,
И как приличаме на пешки
Ирония е , че сами се местим

И с длани чисти момчето с голямата усмивка
прегъна таралежа отровен, бодлив
Животинчето мило, склони глава за малко и сви бодлите злобни
И ухили се грозно , като разчекната жаба
И..разчекнаха го.. и какво?
То си помисли , че може планини да мести и стана балон
Момчето с голямата усмивка го направи принцеса в огледало, но то чупливо беше
Като приказка животът изтръгна всяка лъжа и истина от нея направи
И колко жалко, колко малки сме сега
на края на ръба
на планината , която ти сама издигна ... със лъжа

to be continued...

Оная вечер си набарах старите скицници и сканирах всичко..Припомних си доста неща не само за мен (егоцентризма е преманентно състояние на моята личност, както знаят всички), но и за доста други случки хора, от които са повлияни по голямата част от нещатата тук. Та ..направих селекция на някой от любимите ми и последните две които нарисувах, за да позлепоставя хората които ми твърдят , че аз вече не рисувам ..ами очевадно драскам там нещо. Сега задоволявам и всички онези молещаи ме да се докопат до тия няколко тук и да ги видят във "виртуалното пространство". Аз обаче дори не намирам смисъл особен смисъл в това да стоят в нас в един кашон.. нито пък да ги излагам ...за капак на всичко ги збаравям.И .,.забравих какво щях да казвам ..

Недовършено

Детето в мен се обърна и удари шамар на вечността

Тя му показа, че висчко има край– дори самата тя

Изплюх се в лицето и,

А тя се изсмя на всичко човешко и жалко

Истината е лъжа,

Изрекох много такива,

Отрекох всичко, което е било и което ще бъде

...Смиълът заговори сам за себе си

и избяга нейде в паметта нетрайна

зимата дойде