ръцете ми горят, а лед са..
не мога да достигна белият лист на спасението свое
избягах далеч
нейде в белите петна в паметта на ежедневието се крие тайната ми ..
така и не я разбрах
празнотата в душата обвива тялото едно
мъглата навлиза бавно през всяка пора
една по една
една по една те се гърчат и изменят
Тя отравя кръвта
и измива спомена за това коя съм била..
Била ли съм?
есенните листа
жълти златни от висините тъпчем ний сега гордо вдигнали глави
а бяхме някога звезди
минало
настояще
бъдеще
препилитат се по пътя
кой да избера
кой да живея

Статично,
глухо ,
просто и ясно -
Материята сублимира
небесата бягат от димът нейн, излишен

Природата умира и аз с нея до следващата пролет
..
ще има ли ?

don`t blame me
I`m the martyr of the city
i`m the one who cannot stand the noices around
tell me the truth
is there any point to be around
or my mind is divided by the existing and the unbelievable.....


Поздрав за всички четящи: Pearl Jam - crazy mary (acoustic) - много хубаво звучи unplugged and undrugged