***

Разпнаха те Човекът между небето и океанът
Звезди очи му бяха
Вятърът му пя песни нечути, неразбрани
Сълзите му измиха греховете ,
а стоновте- моралът ,
Споменът отекна в религий...
Те му избодоха очите
и огледала си направиха
да се радват и ликуват
Запушиха му ушите ,
да не чува стенанията нощем ,
прикрити под бални маски
и лица ненагледни
Зашиха устните алени,
да не събуди съвестта и , горко пееща
молитви за дъжд и потопи
Ръце му извиха ,
ходът им мъчен и тежик да не ускори ,
да не възпира с кръстопътища , въпроси непрочетени
....
И раната дълбока зее в средата
и болка не скева ...
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!!
Степни животни ,
Пречупен и прегърбен,
пребит и осъден
Човекът замина
Богът забрави
Стадата натири
****
Думите нявга ще будат чути,
ще бъдат разбрани
Лицето ще грейне,
Очите ще прогледнат заслепени,
Тяло ще литне
Небе ще разтвори дълбини на океани и тайни ще бълне
............
Шепот, огризки и кръв