Добра вечер огря небето и от него изпадаха звезди
децата с кофи и сълзи обираха слънца от планини , войни вдигнаха за късмета тъй наречен от някой си в някоя си легенда
в храсталаците живо шумяха змийте корящи планове за край
промяната уби света и му ускори перисталтиката
Добрата вечер застигна тъмния ден и огря слънцето
то замря на трона позабравен от светулките дори
Усмивката обаче остана да на заветния връх застопорена
а сълзата бахно я уби
защото небето живее а ний сме под него , нали ?
Sunday, July 15, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment