о ,мили очи
къде се скрихте вий?
къде се изгуби обаянието на блясъка ви
меките ви оттенъци, поглъщащи светлината ,отблъскаващи я
и пак , и пак и пак...
черни очи
в ноща царувате вий ,
сред вълци дивеете вий с бесния си танц
със самодиви плакнете коси в ручея на празнотата
и се погубихте вий в безкрая на горите
във вечния им нощен ден,
в свободата на диханието ви ,
в слунчевия лъч ,сочещ ви висините ...възвисяващ ви
...във всичко онова ,което трърсихте
Загуби или се намери ?
Даде ли си отговор или изгуби въпроса дори?
...Не знаеш..:)
Пътят ти през горите е всяко дърво ,
пътят ти е всеки лъч ,разкъсващ сумрака
между дънерите на застинали тела
...Мили мои ,
ти си пътят в безкрая
и сила е слабостта на отчаянието ти
Погледни очите едни -зова за раждащия се ден
...
силата