Останалите

Старите очи газят през болката на времена, които никой не помни.

Старите очи носят спомена за ужаса и красотата на мига да бъдеш необикновен в час на лудост и крах.

Старите очи статично следят, замръзнали дремят, мълчат - чакат готови...
Войни безкрайни, блянове потайни, неразбрани, измрели до крак...
Сяра киша и смрад

Телата потеглят по кръстопътища верни, а майки завързват децата безспирни.Не знаят те грешката, не следят стъпката.
Пляс, пляс, пляс...

Прокрадна се сянка неясна за миг и потъна в обятия от облаци, дим.
Мъглите падат, а никой не сънува.
На власт е Страхът.
Хората бяха просто хора...
изгубени, притаили последен дъх пред поредния бавен час да усещат смъртта своя.Виждат неясни, неземни форми, тела, писъци, рев...

Желанието беше бягство, а действието - крах.

Глъч и прегракнали песнопойки.

Стадо глигани навред.Курви.
Напред, парадна маска, а под нея равнина суха, бавна, идеална,бяла.. с кърви облята...

"Тогава ти кой си, че да не погледнеш в очите на създателя свой, да го заплюеш с негова жлъч и заклеймиш срама да наречеш себе си човек?"

Всеки мисли, но какво

Туптящо сърце на одран вълк - бесни,развратни,плътски туземски танци край него.

Глътнаха го.

Страхът е власт, а те просто бяха хора.

Крадци на мигли и сънища.
Кръв и преяли селяни; натъпкани свине.Жените им със забрадки опити правят да скрият срама.

Неземна красота!

Сноват грациите с ножове остри, блестящи, тичат подир съпрузите свои.Последна брачна нощ на фона на часовника бърз.
Трак, трак, трак...
Те знаят, че преближава... но животът им не е започвал дори.

.................................................................................................................

Листата изпопадаха, но нямаше го дори и коминочистачът наблизо.
Глътнаха и него... Сити са сега.

Неземна красота!

Сънят не минаваше наблизо дори, защото смърдеше на мъст.
Сами, ОСТАНАЛИ жените, мятаха бясно камите свои по голите, безжизнени гори, погинали безславно, гниещи във прах.
Никой не запомни че нявга били са там.

На власт беше Страхът.

.................................................................................................................

Беззъбо тлеещо тяло запя песен за безкрая - живот сега, в края без начало. Гласът тих, гробовен, застина и склопи уморени очи - нямаше ни какво да види, ни какво да усети.
Отнесе го и него свирепият свистящ вятър в тъмната нощ на забвение...

Жените вече и майки не бяха, но пееха още песни приспивни на огньовете бавни.Какво ли ще родят сега,тук,в таз пуста пустиня свободна.


Домът - кът за игри на змии и привидения;
водите - катран,
горите - трупове,
небето - паднало,
земята - счупена.
Сяра, мърша и смрад.

Срамът остана само бяла кърпа на спасението - раздрана и мръсна.
Тъпа болка в тила.
.................................................................................................................

Някой някога шепнеше за мечти.
Някой някога мълвеше плахо.
Сега ..можеш ли пътя да спреш?
Можеш ли да бъдеш песъчинка из него?...
Хора да убиваш,
Може би себе си дори...
Това май не ти е чуждо

..............................................................................................................


Женски глави на колове набити,
с червени кърпи разпънати на кръст,
останаха по земята пуста,
посоки сочеха.

Tърсеха...

Tърсеха...

Търсеха...

къде да паднат,
къде нов пристан да намерят
къде да заспят,
къде да сънуват...

Пак...

За някой...

За нещо...

Да намерят?...
.................................................................................................................

Може би...

Опит

Дните, които изпуснах с каменните си ръце
обляха с кърви свода изкуствен,
с потоп удавиха сенките.
Избухна усмивка бясна, разчекната и мазна

Потоп, тътен, страх

Дните, които изплюх с празна уста
обгориха душите безпътни,
заклаха бели крила
Полета ми изпари се и дори не видях

Писъци и истеричен смях

Хаосът вечен
Денят трезвен
Човекът бесен
Доносът
Голяма лъжа

Спирка и затаен дъх, въпрос
Дали облаците лазят като теб
Дали звездите пътни знаци спазват
Дали слънцето спи

Нощта маскирана
Звездата залязва
Кръвта засъхва

Потоп, тътен и страх

***

И вместо ти да си в статистика -первърна се в нея
тривиално , жалко, смешно
Разкрачен, гол, слаб, очевадно обикновен и ежедневен

Вместо ти да си ръцете биещи юмруци по бетонена стена
Ти си тя
Статичен, кух и празен

Грозно и пошло

Едно и също

Среднощно бдение със свещ в ръка
Чакам ..
Тишина разкъса слепотата бясна
оглуши безмълвното безсмислие
Истина безкрай очите плахи озари
Свали ризница сълзи
облече в други дрипи дори..
И незнайно как
полъха на зимата отоври нови страници
и книгите от прахта освободи
...
Затвори врати неотвонени,
зеещи с грозната си паст,
смърдящи на минало и крах
падение
падение
отчаяние дори
изкупи жертви незнайни и нечути
роди звездата в сутрешния плач
и крясъкът "Живот "смути и страейшини и млади
..О, нощ прекрасна
дари ме с този вечен миг
цветовете да ухаят, а тоновете да галят
Мигът безкраен е , вечност надхвърли
и окови разби
Крещи , дете мое, крещи
освободи ме от днешния ден студен и трезвен
като тътмния тротоар на веки ден , всеки страр ден
Виж , поляната сцветя на улиците шумни
и пргърни ме в тоз час , в таз минута ..
запази я и помни
Нека часовника измислен тиктака и тиктака
Аз винаги ще съм там
Напред
...

Той се извини, че е жив

Погледни и начертай хоризонта прескочи го,
сграбчи го и ми го подари
Но ти дори не знаеш какво има пред очите ти ,
какво спи под краката ти
какво трови мисълта ти
забрави
Изяж и последната плът
Изпий до капка кръвта чиста
замени я с бензин
хвани клечката и я дръж близо да не угаснеш
...
след това си сготви вечеря и ме сложи да спя дълбоко
ще сънувам миналото и бъдещето ...
остави ме да сънувам
Изкриви се и навика си виж
покрий го с преходност
и наметалото захвърли..
защото си само слепец в ноща сред черната земя
грехове пропиха духа ти
почини
избягай и остави спомен
..
тъчай защото слънцето залязва
вечността се върти , но не за теб