Опит

Дните, които изпуснах с каменните си ръце
обляха с кърви свода изкуствен,
с потоп удавиха сенките.
Избухна усмивка бясна, разчекната и мазна

Потоп, тътен, страх

Дните, които изплюх с празна уста
обгориха душите безпътни,
заклаха бели крила
Полета ми изпари се и дори не видях

Писъци и истеричен смях

Хаосът вечен
Денят трезвен
Човекът бесен
Доносът
Голяма лъжа

Спирка и затаен дъх, въпрос
Дали облаците лазят като теб
Дали звездите пътни знаци спазват
Дали слънцето спи

Нощта маскирана
Звездата залязва
Кръвта засъхва

Потоп, тътен и страх

***

И вместо ти да си в статистика -первърна се в нея
тривиално , жалко, смешно
Разкрачен, гол, слаб, очевадно обикновен и ежедневен

Вместо ти да си ръцете биещи юмруци по бетонена стена
Ти си тя
Статичен, кух и празен

Грозно и пошло

Едно и също

Среднощно бдение със свещ в ръка
Чакам ..
Тишина разкъса слепотата бясна
оглуши безмълвното безсмислие
Истина безкрай очите плахи озари
Свали ризница сълзи
облече в други дрипи дори..
И незнайно как
полъха на зимата отоври нови страници
и книгите от прахта освободи
...
Затвори врати неотвонени,
зеещи с грозната си паст,
смърдящи на минало и крах
падение
падение
отчаяние дори
изкупи жертви незнайни и нечути
роди звездата в сутрешния плач
и крясъкът "Живот "смути и страейшини и млади
..О, нощ прекрасна
дари ме с този вечен миг
цветовете да ухаят, а тоновете да галят
Мигът безкраен е , вечност надхвърли
и окови разби
Крещи , дете мое, крещи
освободи ме от днешния ден студен и трезвен
като тътмния тротоар на веки ден , всеки страр ден
Виж , поляната сцветя на улиците шумни
и пргърни ме в тоз час , в таз минута ..
запази я и помни
Нека часовника измислен тиктака и тиктака
Аз винаги ще съм там
Напред
...

Той се извини, че е жив

Погледни и начертай хоризонта прескочи го,
сграбчи го и ми го подари
Но ти дори не знаеш какво има пред очите ти ,
какво спи под краката ти
какво трови мисълта ти
забрави
Изяж и последната плът
Изпий до капка кръвта чиста
замени я с бензин
хвани клечката и я дръж близо да не угаснеш
...
след това си сготви вечеря и ме сложи да спя дълбоко
ще сънувам миналото и бъдещето ...
остави ме да сънувам
Изкриви се и навика си виж
покрий го с преходност
и наметалото захвърли..
защото си само слепец в ноща сред черната земя
грехове пропиха духа ти
почини
избягай и остави спомен
..
тъчай защото слънцето залязва
вечността се върти , но не за теб

chastity vs. moral = 21st-century- relationship

Грешката ,която направих беше да започна да излизам през деня-вечер всички пият и хощта скрива грозните части(може и от алкохола да е ). Другата беше да започна да слушам внимателно личните драми на хората и да се самозанимавам с тях, следователно се отвратих ... Като за край си създадох серизни, терзаещи съзнанието ми проблеми и екзистенциални алогични въпроси...мисля да бъда лаконична ...
Тя беше кучката , а той я ближеше
Тя драматизираше и играеше, а той я качи при звездите
той я боготвореше..тя крещеше
Колко жалко,
И как приличаме на пешки
Ирония е , че сами се местим

И с длани чисти момчето с голямата усмивка
прегъна таралежа отровен, бодлив
Животинчето мило, склони глава за малко и сви бодлите злобни
И ухили се грозно , като разчекната жаба
И..разчекнаха го.. и какво?
То си помисли , че може планини да мести и стана балон
Момчето с голямата усмивка го направи принцеса в огледало, но то чупливо беше
Като приказка животът изтръгна всяка лъжа и истина от нея направи
И колко жалко, колко малки сме сега
на края на ръба
на планината , която ти сама издигна ... със лъжа