Tuesday, February 6, 2007
Thursday, February 1, 2007
Малък въпрос лишава от сънание
Mалки стипки пронизват тишината на нощната смърт
Малки хора бързат
Mравки тъпчат и с марвояди закусват
I`m the master of the world
Малък малък тъжен свят на загуба на съзнание
Малки линейки профучават и асфалта от малки празноти пронизват
Малктият израз ...прогори дупка в сърцето ми
Малкта горяща растяща дупчица на нищото
Малък смях
Малка лудост
Малък смисъл
Малък вик , накара ме да спра живота забравен
и пролях малки сълзи
аз съм малка
в малкия свят ме няма
сега той гори малки дупчици
задва малки въпроси
него го няма
мен също
малка прегръдка малко ми даде
и мен пак ме няма
няма
няма
няма
няма
няма
няма
няма
врата без изход
живот без повод
усмивка без човек
поглед без око
сълза без метрия
ръка напред без посока
стъпка в тишината
липсата поражда липса,
а тя отричане ,
а то затваряне
Mалки стипки пронизват тишината на нощната смърт
Малки хора бързат
Mравки тъпчат и с марвояди закусват
I`m the master of the world
Малък малък тъжен свят на загуба на съзнание
Малки линейки профучават и асфалта от малки празноти пронизват
Малктият израз ...прогори дупка в сърцето ми
Малкта горяща растяща дупчица на нищото
Малък смях
Малка лудост
Малък смисъл
Малък вик , накара ме да спра живота забравен
и пролях малки сълзи
аз съм малка
в малкия свят ме няма
сега той гори малки дупчици
задва малки въпроси
него го няма
мен също
малка прегръдка малко ми даде
и мен пак ме няма
няма
няма
няма
няма
няма
няма
няма
врата без изход
живот без повод
усмивка без човек
поглед без око
сълза без метрия
ръка напред без посока
стъпка в тишината
липсата поражда липса,
а тя отричане ,
а то затваряне
Friday, January 26, 2007
Морално , духовно , социално
разделение
Стълбица на падение
Унижение ,зарито в цели и мечти
Сълзи ,забърсани с усмивки горчиви и помисли всиши
за света по- добър
и хора силни и щастливи
На къде отиват те ?
Ода за кенефното достойнство на заблуденото съзнание,
овчи разум .
Съдба на Шекспиров герой ,
трaгична битка без чест , без достойнство
Червеи ,пъплещи по склона на планината
Искат и те слънце да погълнат,
от високо да паднат и ръце да ги поемт ,
на балдахинда положат
и рани неизлечими от низост издрани горко да ближат
Долу да слугуват хора
с мечти за върховете и крилата си издрани да скриват.
Зкалеймени са те от злобни очи на болна амбиция .
Напред народе ,и дано Бог да бъде с вас
Сълзи на унижение погълнахте
Камшици с остри езици видяхте по кожите си мръсни
и отблъснахте страха от падение ,
защото дъното беше ваше.
Светлината остана сън неизживян
за децата ви блян,
неизречен и вече отсечен
Намерихте вий мечтите и
заровихте глави в пепелта на дните ,след тях и преди тях
Запазихте спомена за мига велик
И пак борите се с вратите пооред затръшнати
Без жал.Без надежда .Без път.
Само напред към заслепения свят
Движение!
Страха го няма ,надеждата изчезна
Пътя на Човека ,
с вяра ,цел в съзнанието пази
с любов в сърцето крачи
към Слънцето му бог единствен
разделение
Стълбица на падение
Унижение ,зарито в цели и мечти
Сълзи ,забърсани с усмивки горчиви и помисли всиши
за света по- добър
и хора силни и щастливи
На къде отиват те ?
Ода за кенефното достойнство на заблуденото съзнание,
овчи разум .
Съдба на Шекспиров герой ,
трaгична битка без чест , без достойнство
Червеи ,пъплещи по склона на планината
Искат и те слънце да погълнат,
от високо да паднат и ръце да ги поемт ,
на балдахинда положат
и рани неизлечими от низост издрани горко да ближат
Долу да слугуват хора
с мечти за върховете и крилата си издрани да скриват.
Зкалеймени са те от злобни очи на болна амбиция .
Напред народе ,и дано Бог да бъде с вас
Сълзи на унижение погълнахте
Камшици с остри езици видяхте по кожите си мръсни
и отблъснахте страха от падение ,
защото дъното беше ваше.
Светлината остана сън неизживян
за децата ви блян,
неизречен и вече отсечен
Намерихте вий мечтите и
заровихте глави в пепелта на дните ,след тях и преди тях
Запазихте спомена за мига велик
И пак борите се с вратите пооред затръшнати
Без жал.Без надежда .Без път.
Само напред към заслепения свят
Движение!
Страха го няма ,надеждата изчезна
Пътя на Човека ,
с вяра ,цел в съзнанието пази
с любов в сърцето крачи
към Слънцето му бог единствен
Subscribe to:
Posts (Atom)
